„МНЕ ГРУСТНО ОТТОГО, ЧТО Я ЕЩЁ ТАК МОЛОД...”
Филарет Иванович Чернов (1878-1940 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ТЪЙ ТЪЖНО МИ Е, ЧЕ СЪМ МЛАД, НО КАТО СТАРЕЦ
На Н. Н. Яновска
Тъй тъжно ми е, че съм млад, но като старец
живея миналия свой живот,
че като старец в смъртен студ изгарям
живот безжизнен като дим, без плод.
В безцветна скука ден след ден изтичат –
какво са ден, година – пустота...
А някъде цветя животът кичи,
любов звучи от пеещи уста...
Душата ми е бедна, изморена!
Без радости животът е за мен!
Живот ли: о, без топлинка са вени,
с труд дишам, в миналото потопен...
Ударения
ТЪЙ ТЪЖНО
Тъй тъ́жно ми е, че съм мла́д, но като ста́рец
живе́я ми́налия сво́й живо́т,
че като ста́рец в смъ́ртен сту́д изга́рям
живо́т безжи́знен като ди́м, без пло́д.
В безцве́тна ску́ка де́н след де́н изти́чат –
какво́ са де́н, годи́на – пустота́...
А ня́къде цветя́ живо́тът ки́чи,
любо́в звучи́ от пе́ешти уста́...
Душа́та ми е бе́дна, изморе́на!
Без ра́дости живо́тът е за ме́н!
Живо́т ли: о́, без топлинка́ са ве́ни,
с труд ди́шам, в ми́налото потопе́н...
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Филарет Чернов
МНЕ ГРУСТНО ОТТОГО, ЧТО Я ЕЩЁ ТАК МОЛОД...
Н. Н. Яновской
Мне грустно оттого, что я ещё так молод,
Но, как старик, давно живу былым;
Что, как старик, я чую смерти холод,
И жизнь моя безжизненна, как дым.
Безкрасочно уходят дни за днями, –
Что день, что год – однообразно пуст…
А где-то жизнь увенчана цветами,
И песнь любви звучит с певучих уст…
Как беден мир души моей усталой!
О, как остыл я к радостям земным!
Мне нечем жить: тепла в душе не стало;
Я лишь дышу, чуть греюся былым…
1910 г.
---------------
Руският поет и публицист Филарет Чернов (Филарет Иванович Чернов) е роден на 24 декември 1878 г. в с. Перово, близо до гр. Ковров, Владимировска губерния. Талантлив самоук поет, пише стихове от 9-годишен, първите му поетични публикации са от 1907 г. Публикува в списания и алманаси като „Нива”, „Вестник Европы”, „Русское богатство”, „Огонек”, „Живописное обозрение”, „Новый сатирикон” и др. Близо15 години работи като кантонер към железниците, а след Октомврийската революция се прехранва като нещатен литературен консултант. Написва над 5000 стихотворения, голяма част от които унищожава в моменти на депресия. През 20-те години на ХХ в. събира най-добрите си философски и пейзажни стихове в ръкописа „В тёмном круге”, но не успява да издаде своя стихосбирка. Автор е на известния романс „Замело тебя снегом, Россия”, химн на руската емиграция. Умира на 4 декември 1940 г. в психиатрична болница в Москва.